Решението на МС беше правна победа с цената на живота на палестинци

Трябва да предваря тази колона със следната спогодба: Предвид мащаба на жестоките условия, моят прочит на дълго чаканото авансово решение на Международния Съдът (ICJ) в отговор на късото обвиняване на Израел в геноцид от Южна Африка е от малко, в случай че въобще има значение.

Откакто съдът разгласява своите изводи, вместо това избрах да се вслушам в реакциите на палестинската диаспора и техните оживели братя и сестри в останките от Газа, окупирания Западен бряг и отвън него.

Техните гласове се броят. Не е мое.

Разбира се, повече от 26 000 палестинци – и от ден на ден – към този момент нямат глас. Те са мъртви. Унищожени от вманиачен израелски кабинет, който умъртви още стотици палестинци, до момента в който изложба от бели, западни колумнисти като мен проучват смисъла и достолепията на преди малко оповестените „ краткотрайни “ ограничения на съда.

Винаги би трябвало да помним този фрапантен и назидателен факт.

Появиха се два лагера.

Първият приветства решението на съда като повратен миг. Израел най-сетне бе измамен под отговорност след десетилетия на отбягване на отговорност за литанията от безчинства, които е направил против потомство след потомство палестинци.

Другото трайно и всеобхватно значение на постановленията на съда е, че подкрепяното от Запада и толерирано позволение на Израел да разселва, осакатява и убива палестинци без последици е завършило.

Почти единомислещо съдът беше уверен, че Южна Африка е направила достоверен случай, доказващ, че Израел е посочил желание да извърши геноцид.

В резултат на това, според интернационалното право, съдът би трябвало да продължи с цялостно чуване и в последна сметка да постанови присъда по главния въпрос: Виновен ли е Израел за закононарушението геноцид в Газа?

Почти единомислещо, съдът в действителност отхвърли визията на медиите, че бедствието, което се развива в Газа, е „ война “ сред противници; а по-скоро е prima facie доказателство за умишлена акция от страна на Израел за изтриване на едро на народ и нация.

Като подобен, интернационалното право изисква Израел да предприеме „ незабавни “ стъпки, с цел да спре ужасите, които отприщи с такава непрестанна жестокост през последните четири месеца.

За тази цел съдът инструктира Израел, съвсем единомислещо, да съобщи отчет на Южна Африка в границите на един месец за обзор.

Израел е задължен да уточни в детайли по какъв начин, по кое време и къде е подхванал наложителните ограничения освен за попречване на геноцид, само че и за подстрекателство към геноцид и с цел да разреши на филантропичната помощ да доближи до гладуващите и небогати души, които назовават ​​опустошения анклав дом.

Имплицитното значение на заповедта на съда беше, че Израел трябваше да одобри помирение.

Както министърът на външните работи на Южна Африка Наледи Пандор изясни пред кореспонденти отвън Хага: „ Вярвам, че при осъществяване на заповедта ще би трябвало да има преустановяване на огъня. Без него поръчката в действителност не работи. “

Иронията е толкоз неизбежна, колкото и вкусна.

Режим на апартейд е подреден от съда да дава отговор пред страна, която по подобаващ и толерантен метод се е освободила от различен режим на апартейд.

Решението на съда е изключително приемливо, тъй като съставлява твърдо и неоправдателно опровергаване на в този момент дискредитираното изказване, направено от нормалните дипломати в нормалните столици, че безапелационната петиция на Южна Африка е „ неоснователна “ и „ контрапродуктивна “.

За негова чест, съдът нанесе безапелационен, съдбовен удар на тази куха част от реторичната шикана.

В осезателен и исторически казус Израел и неговите съучастници, евангелски спонсори, бяха сложени под внимание от Международния съд.

Крайно време.

„ Историята – с основно Н – е основана през днешния ден “, написа палестинският публицист и редактор Муин Рабани на X. „ От през днешния ден Израел се свързва с закононарушението геноцид най-вече като причинител, а не като жертва. Политиките на Израел по отношение на палестинския народ занапред нататък ще бъдат оценени по техните лични заслуги, а не по отношение на дългата сянка на европейската история. “

В този по-широк подтекст Рабани твърди, че разбираемото оскърбление от това, че съдиите не приканват категорично за „ преустановяване на огъня “, е противоречиво, защото Израел алармира – обществено и неведнъж – че ще продължи с „ убийствената си гняв “, каквито и да са указите на съда.

Все отново има легион от разочаровани палестинци, интервюирани от Ал Джазира и дребното други новинарски организации с непрекъснато наличие в Газа.

Те описаха отхвърли на съда да изиска преустановяване на огъня и да спре последната инвазия на Израел като предвидим „ неуспех “, който единствено подхрани тяхното непрекъснато съмнение към „ интернационалната общественост “ и по този начин наречената „ световна правосъдна система “.

„ Въпреки че нямам доверие на интернационалната общественост, имах дребна искрица вяра, че съдът ще се произнесе за преустановяване на огъня в Газа “, сподели 54-годишният Ахмед ал-Нафар пред Мъчениците на Ал-Акса Болница в централната част на Газа, Дейр ел-Балах в петък.

Той не е самичък.

„ Съдът даде на Израел още един месец да продължи да ни убива, разселва и гладува “, сподели основаният в Газа публицист Асел Муса пред Middle East Eye. „ Израел [има] опция да продължи да ни унищожава, като в същото време ни доставя останки от храната, медикаментите и главните витални потребности, от които се нуждаем. “

Повсеместното отчаяние се усложнява от крещящото и разтърсващо двуличие на Министерски съвет.

Пишейки от окупирания Източен Йерусалим, палестинският стихотворец Мохамед Ел-Курд разгласява този прям туит на X: „ Много хора си намират извинения. Министерски съвет може и исторически е призовавал за преустановяване на огъня. През 2022 година тя изиска „ Русия неотложно да спре започнатата от нея военна интервенция [в Украйна. “ “

Колебам се сред тези две, разнообразни гледни точки.

Възмездието, което Израел може или не може да получи в Хага няколко месеца или години по-късно, ще бъде справедливо и от дълго време закъсняло.

Но императивът на момента; императивът да се спрат страданията и убийствата на палестинци е по-спешната нужда.

Оптимистът в мен се надява, че решението на Министерски съвет ще форсира по някакъв метод края – вечно – на убийствената полуда и бързото завръщане на израелците, държани от Хамас, при техните обезверени фамилии.

Песимистът в мен подозира, че скоро нищо няма да се промени на място в Газа и окупирания Западен бряг. Клането на почтени ще продължи. Палестинските деца, старите и немощните ще се поддадат на глада и заболяванията, до момента в който фамилиите им се скупчват в море от нежни, прогизнали от дъжда палатки, до момента в който Израел трансформира цяла Газа в прахуляк и памет.

И макар разпорежданията на Министерски съвет, огромна част от света ще даде опция на Израел за безсмислената блокада и касапницата на Газа през днешния ден и на следващия ден, както направи през вчерашния ден.

И въпреки всичко малцината лекомислени, които отхвърлят язвителния отпор на Министерски съвет против Израел като алегоричен или неудобен, би трябвало деликатно да извърнат внимание на това по какъв начин Тел Авив и Вашингтон приветстваха решението на съда.

За своята дефинирана част, Израел изтърси изтощената чутка, че Министерски съвет е кошер от „ антисемитски пристрастия “.

Какъв лекомислен отговор на съществено обвиняване.

Междувременно, в обмислен и безсрамен опит да отклони вниманието от забележителните процедури в Хага, Белият дом разгласи прекъсване на относително нищожната си помощ за Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне и работа на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) в светлината на израелските обвинявания, че някои от чиновниците на организацията са били забъркани в офанзивите от 7 октомври.

Удобно време, не бихте ли споделили?

Дръзкият гамбит на Южна Африка в Министерски съвет може би към този момент изплаща приветствани дивиденти с известието, че предварителното съглашение е близо за освобождение на израелските пленници в подмяна на краткотрайно преустановяване на огъня.

И по този начин, поклонете се надълбоко, справедливо, Южна Африка.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.