Решението на МС беше правна победа с цената на живота на палестинци
Трябва да предваря тази колона със следната уговорка: Предвид мащаба на жестоките обстоятелства, моят прочит на дългоочакваното предварително решение на Международния Съдът (ICJ) в отговор на краткото обвинение на Израел в геноцид от Южна Африка е от малко, ако изобщо има значение.
Откакто съдът публикува своите заключения, вместо това избрах да се вслушам в реакциите на палестинската диаспора и техните оцелели братя и сестри в останките от Газа, окупирания Западен бряг и извън него.
Техните гласове се броят. Не е мое.
Разбира се, повече от 26 000 палестинци – и все повече – вече нямат глас. Те са мъртви. Унищожени от фанатичен израелски кабинет, който уби още стотици палестинци, докато галерия от бели, западни колумнисти като мен анализират значението и достойнствата на току-що обявените „временни“ мерки на съда.
Винаги трябва да помним този крещящ и поучителен факт.
Появиха се два лагера.
Първият приветства решението на съда като преломен момент. Израел най-накрая бе подведен под отговорност след десетилетия на избягване на отговорност за литанията от безчинства, които е извършил срещу поколение след поколение палестинци.
Другото трайно и всеобхватно значение на постановленията на съда е, че подкрепяното от Запада и толерирано разрешение на Израел да разселва, осакатява и убива палестинци без последствия е приключило.
Почти единодушно съдът беше убеден, че Южна Африка е направила правдоподобен случай, доказващ, че Израел е показал намерение да извърши геноцид.
В резултат на това, съгласно международното право, съдът трябва да продължи с пълно изслушване и в крайна сметка да постанови присъда по основния въпрос: Виновен ли е Израел за престъплението геноцид в Газа?
Почти единодушно, съдът всъщност отхвърли представата на медиите, че бедствието, което се развива в Газа, е „война“ между противници; а по-скоро е prima facie доказателство за умишлена кампания от страна на Израел за заличаване на едро на народ и нация.
Като такъв, международното право изисква Израел да предприеме „незабавни“ стъпки, за да спре ужасите, които отприщи с такава непрестанна свирепост през последните четири месеца.
За тази цел съдът инструктира Израел, почти единодушно, да предаде доклад на Южна Африка в рамките на един месец за преглед.
Израел е длъжен да посочи подробно как, кога и къде е предприел задължителните мерки не само за предотвратяване на геноцид, но и за подстрекаване към геноцид и за да позволи на хуманитарната помощ да достигне до гладуващите и бедни души, които наричат опустошения анклав дом.
Имплицитното значение на заповедта на съда беше, че Израел трябваше да приеме примирие.
Както министърът на външните работи на Южна Африка Наледи Пандор обясни пред репортери извън Хага: „Вярвам, че при изпълнение на заповедта ще трябва да има прекратяване на огъня. Без него поръчката всъщност не работи.“
Иронията е толкова неизбежна, колкото и вкусна.
Режим на апартейд е нареден от съда да отговаря пред страна, която по надлежен и търпелив начин се е освободила от друг режим на апартейд.
Решението на съда е особено задоволително, защото представлява твърдо и осъдително опровержение на сега дискредитираното твърдение, направено от обичайните дипломати в обичайните столици, че убедителната петиция на Южна Африка е „неоснователна“ и „контрапродуктивна“.
За негова чест, съдът нанесе категоричен, фатален удар на тази куха част от реторичната шикана.
В осезаем и исторически прецедент Израел и неговите съучастници, евангелски спонсори, бяха поставени под внимание от Международния съд.
Крайно време.
„Историята – с главно Н – е създадена днес“, пише палестинският писател и редактор Муин Рабани на X. „От днес Израел се свързва с престъплението геноцид предимно като извършител, а не като жертва. Политиките на Израел спрямо палестинския народ отсега нататък ще бъдат оценявани по техните собствени заслуги, а не спрямо дългата сянка на европейската история.“
В този по-широк контекст Рабани твърди, че разбираемото огорчение от това, че съдиите не призовават изрично за „прекратяване на огъня“, е спорно, тъй като Израел сигнализира – публично и многократно – че ще продължи с „убийствената си ярост“, каквито и да са указите на съда.
Все пак има легион от разочаровани палестинци, интервюирани от Ал Джазира и малкото други новинарски организации с постоянно присъствие в Газа.
Те описаха отказа на съда да поиска прекратяване на огъня и да спре последната инвазия на Израел като предвидим „провал“, който само подхрани тяхното постоянно недоверие към „международната общност“ и така наречената „глобална правосъдна система“.
„Въпреки че не вярвам на международната общност, имах малка искрица надежда, че съдът ще се произнесе за прекратяване на огъня в Газа“, каза 54-годишният Ахмед ал-Нафар пред Мъчениците на Ал-Акса Болница в централната част на Газа, Дейр ел-Балах в петък.
Той не е сам.
„Съдът даде на Израел още един месец да продължи да ни убива, разселва и гладува“, каза базираният в Газа журналист Асел Муса пред Middle East Eye. „Израел [има] възможност да продължи да ни унищожава, като същевременно ни доставя остатъци от храната, лекарствата и основните жизнени нужди, от които се нуждаем.“
Повсеместното разочарование се усложнява от крещящото и разтърсващо лицемерие на МС.
Пишейки от окупирания Източен Йерусалим, палестинският поет Мохамед Ел-Курд публикува този откровен туит на X: „Много хора си намират извинения. МС може и исторически е призовавал за прекратяване на огъня. През 2022 г. тя изиска „Русия незабавно да спре започнатата от нея военна операция [в Украйна.““
Колебам се между тези две, различни гледни точки.
Възмездието, което Израел може или не може да получи в Хага няколко месеца или години по-късно, ще бъде заслужено и отдавна закъсняло.
Но императивът на момента; императивът да се спрат страданията и убийствата на палестинци е по-спешната необходимост.
Оптимистът в мен се надява, че решението на МС ще ускори по някакъв начин края – завинаги – на убийствената лудост и бързото завръщане на израелците, държани от Хамас, при техните отчаяни семейства.
Песимистът в мен подозира, че скоро нищо няма да се промени на място в Газа и окупирания Западен бряг. Клането на невинни ще продължи. Палестинските деца, старите и немощните ще се поддадат на глада и болестите, докато семействата им се скупчват в море от крехки, прогизнали от дъжда палатки, докато Израел превръща цяла Газа в прах и памет.
И въпреки разпорежданията на МС, голяма част от света ще даде възможност на Израел за безсмислената обсада и касапницата на Газа днес и утре, както направи вчера.
И все пак малцината лекомислени, които отхвърлят язвителния отпор на МС срещу Израел като символичен или неуместен, трябва внимателно да обърнат внимание на това как Тел Авив и Вашингтон приветстваха решението на съда.
За своята формулирана част, Израел изтърси уморената чутка, че МС е кошер от „антисемитски пристрастия“.
Какъв несериозен отговор на сериозно обвинение.
Междувременно, в пресметнат и циничен опит да отклони вниманието от забележителните процедури в Хага, Белият дом обяви спиране на сравнително нищожната си помощ за Агенцията на ООН за подпомагане и работа на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) в светлината на израелските обвинения, че някои от служителите на организацията са били замесени в атаките от 7 октомври.
Удобно време, не бихте ли казали?
Дръзкият гамбит на Южна Африка в МС може би вече изплаща приветствани дивиденти с съобщението, че предварителното споразумение е близо за освобождаване на израелските пленници в замяна на временно прекратяване на огъня.
И така, поклонете се дълбоко, заслужено, Южна Африка.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
